Изповедта на един ониоманиак

Ониомания (същ.) – Патологично състояние, характеризиращо се с непреодолима и компулсивна нужда от пазаруване и придобиване на стоки, независимо от тяхната необходимост или стойност. Често води до финансови затруднения, личностни и социални проблеми. Ониоманията може да бъде форма на поведенческа зависимост и често е съпътствана от чувства на вина, тревожност или депресия след покупките. Терминът произлиза от гръцките думи “onios” (продажба) и “mania” (мания, лудост).

Всяко малко момиче (или почти всяко) си мечтае да има хубави дрехи, бижута, обувки и чанти, красиво подредени в огромна стая-гардероб и да има различен тоалет за всеки ден…

Наскоро слушах подкаст за свръх консуматорството. Дни наред си мислих за това как и защо вече каквото и да си купим, то не ни носи радост…

 Всичко е много достъпно

Никога досега в историята на човечеството модните тенденции не са се сменяли толкова бързо. Това, разбира се се дължи на социалните мрежи. Заради това и бързата ни залива с предложения (ZARA изкарват по 36 000 нови модела на година,макар официално да се водят само 12 000), а Shein – цели 700 000 нови продукта годишно. Колкото и да купуваш, винаги излиза нещо по-ново, по-модерно, по-добро. Никога няма да си достатъчно модерна.

Ако в 20-те си години съм събирала от няколко заплати, за да си купя прилична чанта, за която съм чакала с месеци да пуснат на разпродажба, сега не е така. С 2 клика поръчвам и на следващия ден ме чака в офис на куриер. Нямам време да се зарадвам, да чакам с нетърпение. Затова и удовлетворението от покупката продължава не повече от няколко секунди. 

Но има и друго.

Щом можех да си позволя да купувам дрехи ежемесечно, стигнах до крайности. Всеки месец по няколко поръчки – не то само на 1 продукт, а по няколко. Знаете как е, винаги трябва да достигна сумата за – безплатна доставка.

И не че съм имала някога огромна стая-гардероб, но спалнята ми се превърна в такава. За съжаление, не организирана и педантично подредена, а с няколко импровизирани “щендера”, разбирайте столове.

В един момент си дадох сметка, че използвам пазаруването като заместител на нещо, което ми липсва. Но какво беше то? Защо пазарувах толкова много?

Бях загубила и без това крехката си увереност. Но това не се случи за ден, а бавно и постепенно, в продължение на 5 години.

2019

Влязох във връзка, бях много щастлива разбира се, качих няколко кг. Голяма работа, това едва ли ще ме бутне…

2020

Пандемията не само направи живота ми радикално по-обездвижен и мрачен, но и се озовах в токсична работна среда, с наистина дълги работни дни (14-17 часа), изолирана от много близки хора. Разбира се, качих още няколко килограма, може би 5.

И точно тогава започна голяяяяямото онлайн пазаруване. Дали защото си мечтаех за по-добри дни, в които ще има причина да притежавам хубави дрехи, дали защото всички търговци пускаха промоции заради намаленото потребление… Вероятно всичко това, плюс фактът, че не се чувствах достатъчно добра в каквото и да е. 

2021

Още стрес и важни събития в живота ми (сгодих се, напуснах работа и започнах първия си по-сериозен опит за собствен бизнес), а в края на годината и забременях. 

Какъв хубав повод да спра с лудото пазаруване, ще си кажете… Ами не.

2022

9 месеца бременност и 3 месеца с новородено.

Продължих да пазарувам. Сега оправданието ми беше, че въпреки темповете, с които тялото ми се променя не предполагат инвестиция в дрехи, искам да се чувствам красива.

Затрупах се още повече с дрехи за бременни, големи размери, неща, за след като отслабна… някой ден.

2023

Свалих килограмите, качени по време на бременност и имах нова причина да продължавам усиленото си пазаруване.

Започнах да ходя на терапия и без директно да съм засягала въпроса пред психоложката ми, усетих, че си самозамазвам очите с цялото това затрупване с дрехи.

2024

Започнах да се интересувам от мода все повече и повече, но не толкова какво е актуално в момента, за да си го набавя своевременно, а да разбера какво да правя с всички тези дрехи, които притежавам и как да намеря смелостта да се сбогувам с онези “парцалки”, които вече не ми служат.

Може би благодарение на това, успях да намаля значително броя на поръчките си, като разбира се, отново се намираха моменти, в които нещата излизаха извън контрол. Особено след труден период, който съм преминала. някак си казвах – “аз заслужавам да се поглезя с това, преминах през толкова много.”

 

В края на годината, психоложката ми ме предизвика да преосмисля какво приемам за грижа за себе си и проява на любов към мен. Знаех, че това не е просто да отидеш на маникюр или да се видиш с приятелки, но… Как да го опиша? Обичам ли се наистина и какво правя за себе си?

2025

Последва задълбаване на интереса ми към психология и здраве – гледах съдържание, четях и слушах книги на теми като фастинг, биохакинг и пр. С надеждата, че това е истинската грижа за себе си.

Явно не е само това. Да си призная, още търся отговорите, но същината, до която стигнах за себе си е – да съм добра към мен. Опитвам се да си говоря в главата ми така, както говоря на най-близките ми приятелки – с разбиране, подкрепа и без съдене…

Да си позволявам онези неща, които ще ми дадат дългосрочна полза и смисъл… а не няколко секунди удоволствие от отваряне на плик с товарителница.

Да търся, откривам и преследвам нещата, които наистина са автентични за мен, а не които хората очакват от мен…

Повече преживявания и по-малко вещи. Повече сигурност, идваща от вътрешния ми “дом”, а не от заключената входна врата на апартамента.

Да мисля по-малко за онова токсично сравнение каква съм била преди 10 години – колко по-слаба, колко по-енергична, активна и без бръчки. Да приема 32-годишното си Аз такова, каквото е. 

Да не се сравнявам и с другите жени, да не ги съдя или обсъждам. А точно обратното…

Да повярвам, че съм достатъчна и без да имам най-модерната чанта, най-плоския корем и най-повдигнатите гърди. 

Да следвам сърцето си във всичко, което правя. А то от известно време ми подсказва да правя повече за другите жени. Затова, ако си стигнала до тук, каня те на “Личен стил за майки”, събитие, което организирам заедно със сп. 9 месеца. На 23.02. (неделя) ще си говорим с професионални стилисти и психолог, които ще ни помогнат да определим какво е автентично за нас и как да намалим излишните покупки. Билетите са тук.