• 0

Нямате артикули в количката.

Венета Нейнска: Динамика по ноти

Категория: Selflove историиБизнес и кариера

фотограф: Владимир Коцев

Венета Нейнска е от онези жени, които сякаш излъчват хармония с всеки свой жест. Въпреки това, тя е изключително дейна, а страстта, която влага в проектите си личи от километри. Пример е за успяла жена в музикалния свят, майка на очарователния Марко и съпровождана от вярното си куче в шоколадов цвят с композиторско име – Барток. Ето какво ни разказа тя за професионалния си път, движещата ѝ сила, баланса в живота и последния си проект.

Ти си успешен музикант, предприемач, майка, предподавател по пиано, но и подкрепяш различни благородни каузи, макар и да не обичаш да говориш за това. Каква е твоята движеща сила, как намираш енергия и желание да си толкова дейна?

Дълги години се обвинявах, че не успявам да се концентрирам в една посока и се захващам с твърде много неща. Впоследствие, обаче, преосмислих вижданията си и след сериозен самоанализ, установих, че многостранните ми интереси са много повече позитивна страна на личността ми и всъщност трябва да приема себе си, такава, каквато съм, и да се старая да развивам своята същност, а не да се самоограничавам.

Твърдо съм убедена, че най-върховната ценност в живота е самият живот. Наше задължение и отговорност като живи и мислещи човешки същества, със свободна воля и дух, е активно да изпълваме живота си с пълноценно и достойно съдържание, да бъдем дейни, будни и да създаваме красота – както у себе си, така и за околните.

Учила си в едни от най-престижните университети в света и си започнала своята реализация в Лондон и Лос Анджелис. Как реши да се върнеш в България и да се развиваш тук?

Благодарна съм на шанса и на късмета си, че винаги са ми поднасяли точно това, от което съм имала нужда. След окрилящото менторство на изключителната българска пианистка Гина Табакова, имах невероятната възможност да уча с две легенди в клавирния свят – Джон Пери в Лос Анжелис и Джоан Хавил в Лондон. В края на магистърската програма в Училището за музика и драма “Гилдхол” ми бе предложена златна възможност – така наречения “fellowship”, който дава най-престижния статут на един студент и го поставя по-близо до преподавателите, отколкото до студентите. За тази програма не се кандидатства, а трябва да получиш покана, което се случва доста рядко. Не ми беше никак лесно да откажа, но причината беше, че ми предстоеше една доста по-важна житейска задача – раждането на сина ми Марко. Майчинският инстинкт ми казваше, че България е много по-подходящо място за отглеждане на едно малко дете и смятам, че не направих грешка, а напротив. С Марко растяхме заедно – аз с множеството музикални проекти, които вдъхнових и създадох, а той – сред много музика, култура и красиви умове.

фотограф: Владимир Коцев

Какво е да си успешна жена в музикалния свят? Подценявали ли са те някога само защото си жена?

До ден днешен ми е безкрайно трудно да убедя някои мои колеги – диригенти, организатори на концерти и фестивали, че моите професионални интереси са по равно разпределени между организационната дейност и изпълнителското изкуство. Мисля, че за никой мъж не е изказвано съмнението, че ако е добър в едната област, другата страда. Оставам категорична в непримирението си да оборим този предразсъдък за дамите, защото той не почива нито на логика, нито на каквито и да било доказателства.

Как намираш баланс сред всичките си дейности и ангажименти? Случвало ли ти се е да „прегрееш“?

Както споменах по-горе, аз обичам живота повече от всичко. Обичам движението, промените и именно те ме зареждат – като механизма на часовник, който има нужда да работи, за да продължи да се движи. За мен няма нищо по-вдъхновяващо от създаването на нов проект, от споделянето му с единомислещи хора. Енергията, която изискват всичките ми дейности, ми се връща в троен размер от самите тях. Прегрявам само от еднообразие, а безхаберието ме натъжава.

Има ли определена музика, която сякаш те окрилява в трудни моменти?

Най-любимото ми произведение е от любимия ми композитор – Франц Шуберт. Въпреки, че съм изпълнявала всички негови сонати за пиано и голяма част от камерните му творби, вероятно ще ви изненадам като кажа, че това е произведение, в което аз не мога да свиря, т.е. в него няма пиано. Става въпрос за Струнния му квинтет, който е за две цигулки, виола и две виолончели. Разбира се, имам още стотици любими произведения и те не са само от Шуберт, но ще направя друго неочаквано признание – имам си музика за домашни задължения и тя е… Guns N’ Roses!

фотограф: Владимир Коцев

Разкажи ни за най-новия си проект – „Там, където не сме“. Какво всъщност представлява?

„Там, където не сме“ е поетичен концерт, в който три изкуства влизат в диалог. Съчетаваме музиката на Фредерик Шопен с поезията на Георги Господинов и съвременна танцова импровизация. На сцената си партнирам с изключителни артисти – актрисата Дария Симеонова, носител на наградата „Златна роза“ за главна женска роля във филма „Майка“, както и солистите на балет „Арабеск“ Виктория Петрова и Васил Дипчиков. Сценограф на концерта е един от най-модерните и награждавани български театрални хореографи – Юлияна Войкова. Специално за премиерата на 18 ноември ще наемем триметров концертен роял и сме избрали една от най-красивите зали в България – Драматичния театър в град Пловдив. Запланували сме едно изключително вълнуващо, красиво и вдъхновяващо събитие, което със сигурност ще остави незабравим спомен в сърцата и умовете на публиката.