• 0

Нямате артикули в количката.

Семейни роли в песничката “5 малки патета”

Категория: За майки

Ако имаш дете, няма как да не си чувал/а популярната песничка “Пет малки патета”. За всеки случай, ето я и тук:

Много от детските песни дават някакъв житейски урок. Каква обаче е поуката на тази песен и дали си съгласен/на с нея като родител е въпрос на гледна точка. Ето я и нашата.

Песничката поставя не е един и два въпроса, първият, от които е защо патетата изчезват едно по едно? Къде отиват докато ги няма и от какво точно бягат? Здравословна ли е семейната патешка среда и на какво е израз бунтът на малките? Какви са правилата вкъщи и кой ги определя? Чувстват ли се патетата обичани, подкрепяни и спокойни да изразяват себе си? Какъв ли тип родителство следват сем. Паткови?

Едно е ясно, изчезващите едно по едно патета не се връщат когато майка им ги повика. Сякаш авторитетът на майката е дискредитиран за сметка на бащиния. Живеем в общество, в което майката е основната фигура, която се грижи за децата. В класическия сценарий, малките прекарват най-много време именно с женския си родител. Обикновено майката е основният отговорник за храненето, съня, образованието, облеклото, здравето и възпитанието на челядта, докато бащата заема по-скоро периферна роля. Защо обаче една на пръв поглед невинна весела детска песничка ни казва, че няма нужда децата да уважават майката и да откликват на повика ѝ?

Бащината фигура като стожер на дисциплината е стигма, останала ни от поколенията преди нашето. Тогава физическата сила и наказанията са били в арсенала на повечето родители. Патриархалният модел и съсредоточената власт в ръцете на мъжете обаче все още са част от нашата реалност.

Въпреки еманципацията, живеем в свят, в който в детските песнички бащата трябва да повика децата си, за да се приберат (“5 малки патета”), нужен е лекарски авторитет, за да не скачат децата по леглото (“5 маймунки скачат на легло”), а хигиенните навици се свеждат до миене на ръцете “всеки ден” (“Мий си ръцете”). В повечето класически приказки жените са беззащитни и все се намира по някой мъж, който да ги спаси, след което… “заживели щастливо”.

Единствената област, в която ролята на жената все още не предизвиква ожесточен е тази на майка. И въпреки огромната отговорност, която върви ръка за ръка с това да родиш дете, авторитетът на родител на жената все пак е под въпрос. Някак майката по подразбиране няма ресурс да се “справи” с децата си, може би защото фигурата ѝ обикновено не предизвиква страхопочитание.

Немалка част от обществото смята, че отглеждането на деца е ОТПУСК, някаква почивка от ходенето на работа. Някак си фактът, че от теб зависи нечий живот, че сънят често е мираж, че си активна далеч повече от 8 часа в офис остават незабелязани. 24/7 трябва да бъдеш нежна, мила и добра и търпеливо ще чакаш мъжа си да се прибере от работа, за да възстанови реда.

Нека се замислим каква музика пускаме на децата си и какъв е ефектът от нея, на какво ги учи.